При билките и пчеличките на Еньовден - 24.06.2015 г.

Билкарите казват, че набраните на този ден билки са най-лековити и лечебната им сила е най-голяма - вероятно заради това, че сега дните са най-дълги и слънцето най-дълго ги е огрявало. Така е и с пчелите. Сега пчелните семейства са най-силни, най-развити и имат най-много пило. Билките цъфтят, цъфти и липата, но за втора поредна година дъждът и студеното време до преди два дни пречат на пчеличките да съберат достатъчно мед. Тази година рапица наблизо няма и поне го няма почти неудържимото роене от миналото лято. Няма и слънчоглед ... Но ... каквото БОГ дал - това е ...

Друго какво да ви кажа ... миналата година на същия този ден все още работех без очила, а сега не виждам добре пилото без тях ... явно съм минал в режим одъртяване ...

Вече няколко години не кося и не бера жълтия кантарион, който виждате на снимките пред кошерите, с надеждата да хвърли семе и да се саморазсее. Не знам дали изобщо се саморазсява, но така или иначе туфичката си стои все на едно и също място и нито се увеличава, нито намалява.

Медът на пчелин Кичево - 17.06.2015 г.

Тази година край пчелин Кичево няма рапица ( слава Богу ), няма и слънчоглед. Медът ще бъде малко, но пък събран от безброй билки и треви. Докато чакат да цъфне липата, пчеличките не пропускат нито едно цветче по ливадите край пчелина.

Пчеличка - 09.06.2015 г.

Кошер лежак - 09.06.2015 г.

Къде да преместим пчелина извън населено място ... ?

Във връзка с отмененото ЗАСЕГА поредно искане да бъдат направени промени в Закона за пчеларството, с които да се ограничи или напълно да се забрани разполагането на пчелни семейства в населените места, още по-започнах да се чудя къде да си преместя пчелина, ако все пак тази промяна стане факт.

Когато си търси място за пчелин, пчеларят гледа първо дали ще има паша за пчелите, дали е достъпно това място, за да може да си обслужва пчелина и да си го пази и зиме и лете, и в кал и в сняг, дали ще може да си построи някакви дори елементарни бараки за инвентара, за цедене на меда, а и за пренощуване.

В землищата на някой села има изоставени ниви и необработваеми земи, които не се ползват дори за пасища, но там пък пашата за пчелите е малко и крайно недостатъчна, защото и горите от акация и липа се изсичат поголовно.

В други села обаче няма необработваеми земи. Мога да дам доста примери за такива села където всичката земя се обработва. На такива места земята е скъпа, но и скъпа да е, за да я купиш, някой все пак трябва да продава. Но и да ти продадат все пак, насред обработваемите ниви не можеш да направиш пчелин, най-малкото защото ще бъде изложен на постоянно пръскане с отрови.

Излиза, че точно там, където има най-голяма нужда от опрашване, пчелини изобщо няма да има. 

Пътища извън населените места изобщо няма, някой са заорани, други пък са непроходими заради тежките селскостопански машини или камионите на дърводобивните фирми. Сами ли да си правим пътища, че и тях да пазим после от разбиване ? И как точно - с какви законни средства ще ги пазим ? 

За такива пътища - които ще бъдат черни в повечето случаи, трябва и някакъв проходим автомобил или тракторче с ремарке, на които да можеш да товариш и транспортираш необходимия инвентар и в кал и в сняг, а те съответно са по скъпички дори и да са втора - трета ръка, пък и никак не са икономични.

В полето или пък в гората няма ток, няма и вода. Ползването на генераторите за електрическа енергия излиза скъпо. Слънчевите панели и ветрогенераторите - още по скъпо. А на такова място, дори сонда за вода да си направиш - пак ще трябва електричество за помпата. 

Трябва да си построиш някаква постройка за инвентара, за центрофугиране на меда, трябва да имаш и къде да спиш за да си пазиш пчелина ти, или човек на когото ще плащаш да го пази от крадци, мародери, от конкуренти, а в някой региони на страната и от мечки. Пази БОЖЕ ! 

Като започнеш пък да строиш вероятно ще трябва да се прави промяна в предназначението на терена и т.н., процес бавен и пак свързан със средства.

Охранителната техника също не е евтина, изисква захранване, а и не е особено надеждна, ако не живееш някъде наблизо и не реагираш своевременно. 

А колко пари ще струва преместването - товарене, извозване и разтоварване на вече съществуващите кошери с пчелни семейства и с какво ще бъдат извозени до новото място не ми се мисли ... 

Колко пчелари ще останат, ако пчелините бъдат изнесени от населените места

От разговори с колеги - пчелари през изминалите няколко дни, откакто беше внесено предложението за промяна в Закона за пчеларството и искането изнасянето на пчелните семейства от населените места, смятам, че ако бъде прието подобно изменение на закона, пчелите в България ще намалеят с около 70 - 80 %. Едни ще се откажат поради възрастта си, други заради неудобствата и инвестициите, които трябва да направят за новите пчелини, трети просто няма да имат време да ходят и да се занимават с пчели на отдалечени места.

Сами преценете как ще се отрази това и на опрашването на земеделските култури и на добива на пчелен мед и пчелни продукти и съответно как ще рефлектира върху цените им.

Остава и въпроса, ако решиш да се местиш, къде да си изнесеш пчелина. 

Разбира се най-напред трябва да си избереш и да си купиш място ( ако не разполагаш с такова ). Едно от най-важните изисквания за това място е да има паша за пчелите. 

Дали ще се намери някой да продава такова място и колко пари ще поиска в такава една комплицирана ситуация не се знае. 

В землищата на някой села има изоставени ниви и необработваеми земи, които не се ползват дори за пасища, но там пък пашата за пчелите е малко и крайно недостатъчна.

В други села обаче няма необработваеми земи. Мога да дам доста примери за такива села където всичката земя се обработва. На такива места земята е скъпа, но и скъпа да е, за да я купиш, някой все пак трябва да продава. Но и да ти продадат все пак, насред обработваемите ниви не можеш да направиш пчелин, най-малкото защото ще бъде изложен на постоянно пръскане с отрови.

Излиза, че точно там, където има най-голяма нужда от опрашване, пчелини изобщо няма да има. 

Пътища извън населените места изобщо няма, някой са заорани, други пък са непроходими заради тежките селскостопански машини или камионите на дърводобивните фирми. Сами ли да си правим пътища, че и тях да пазим после от разбиване ? 

За такива пътища - които ще бъдат черни в повечето случаи, трябва и някакъв проходим автомобил или тракторче с ремарке, на които да можеш да товариш и транспортираш необходимия инвентар и в кал и в сняг, а те съответно са по скъпички дори и да са втора - трета ръка, пък и никак не са икономични.

В полето или пък в гората няма ток, няма и вода. Ползването на генераторите за електрическа енергия излиза скъпо. Слънчевите панели и ветрогенераторите - още по скъпо. А на такова място, дори сонда за вода да си направиш - пак ще трябва електричество за помпата. 

Трябва да си построиш някаква постройка за инвентара, за центрофугиране на меда, трябва да имаш и къде да спиш за да си пазиш пчелина ти, или човек на когото ще плащаш да го пази от крадци, мародери, от конкуренти, а в някой региони на страната и от мечки. Пази БОЖЕ ! 

Като започнеш пък да строиш вероятно ще трябва да се прави промяна в предназначението на терена и т.н., процес бавен и пак свързан със средства.

Охранителната техника също не е евтина, изисква захранване, а и не е особено надеждна, ако не живееш някъде наблизо и не реагираш своевременно. 

А колко пари ще струва преместването - товарене, извозване и разтоварване на вече съществуващите кошери с пчелни семейства и с какво ще бъдат извозени до новото място не ми се мисли. 

Това са средства които много малко пчелари могат да си позволят да заделят.

Нови отводки в кошери лежаци - 02.06.2015 г.